Детски спомен

Детски спомен е около 80-та година. Дядо и баба живееха в едно Ловешко село. Дядо беше добиткар, така се определяше. Разбираше от добитък. Как се отглежда, навици, болежки,симтоми и всичко останало. Все едно челяд отглежда. Същата година имаше две свине майки ,които родиха горе-долу по едно и също време. Прасенцата бяха много сладки, но според дядо грижите за оцеляване на едно малко прасе са повече от колкото за дете. Прасенцата отраснаха и той реши да ги продава на животински пазар.

Пазара

Всяка втора неделя на месеца в едно съседно село имаше животински пазар. Който има да продава, купува закарваше там стоката и се натдаваха, надлъгваха и т.н. Отидохме и ние. Пристигаме и гледам на една голяма поляна пръснати коли с отворени багажници, ремаркета. От там се подаваха всякакви гадинки. От пилета, патета, гъски, пуйки през прасета, овце, кози, крави, коне, магарета във всички възможни възрасти и полове. Търговците се бяха самоорганизирали. В един район се бяха разположили тези, които предлагаха свине. В друг птици и т.н. Дядо ми нервничеше. Не сме били на подходящото място, да се изместим. Как и кое прасенце да се извади. А бе големи организации!

По едно време минава един старец. С два бастуна и едва ходи. Бяла брада, сериозно изражение и се спира до всеки, който предлага прасета. Гледа като, че е съдия на кинеложка изложба. Коментира с по едно кратко изречение тихо. Без да обсъжда цена. На всеки подхвърля израза : “Хубава ти е стоката и цената е добра! Ама ей там ако знаеш каква стока продават???!!! В бялата Лада с Плевенски номера накрая!”
Минаха няколко часа. Каквото се продаде не помня, знам, че дядо беше най-нервен накрая. Нещо се сърдеше на себе си, че не ставал за добиткар и търговец едновременно! Прибрахме каквото имахме и тръгнахме. Накрая на върволицата гледам стареца с двата бастуна.  Седи в бялата Лада с Плевенски номера. Бастуните подпрени на него. Той брои една голяяяяяяяяяяма пачка пари.  Млад мъж, който продаваше от тази кола, се лута и почиства, нарежда празния багажник и ремарке. Продали всичко.

Много години след този детски спомен, търговският похват все още съществува! Даже е доразвит и подобрен! Един стар търговец и занаятчия ми каза преди време:
“Добра стока, добър имот и добър човек никога не губят цената си!”

#gerganof

Публикувано в 2020, Блог с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар